Сяновски манастир „Св. Марина“
(няма рейтинг още)
Loading...
Сяновският манастир „Св. Марина“ се намира непосредствено до с. Сяново, на 22 км от гр, Тутракан и на 53 км източно от гр. Русе.
Сяновския манастир „Св. Марина“ е действащ, но без монаси. Интересното в него е лечебното му аязмо, което е единственото действащо в Добруджа. Всяка година на храмовия празник (17 юли), в манастира се стичат множество богомолци от цялата страна, са да се докоснат до лековитата вода на извора.
Старо предание разказва, че наблизо се намирал град, наречен Паскаля, от който е останало името на местността „Паскалъка“. До града имало три манастира: „Св.Марина“, „Св.Никола“ и „Св.Мина“. В края на 14 в. при нахлуването на османците по тези места манастирите били разграбени и пожарени. Постепенно споменът за тях избледнял. Останала само легендата за чудотворен извор, при който някога се събирали хора за изцеление.
През 1911 г. аязмото бликнало отново и отвсякъде започнали да прииждат поклонници. Новината за извора се разнесла бързо и изворът бил каптиран. През 1943 г. енорийският свещеник на с.Сяново, отец Димитър, отслужил водосвет на извора и се измил с лековитата вода. Станало чудо – ревматизмът, от който страдал, бил излекуван.
Отец Димитър решил да възстанови манастира, за който разказвали местните легенди.Доростоло-Червенският митрополит Михаил дал разрешение на 16.10.1944 г. Основали комитет за събиране на дарения. През 1944-45 г. бил построен параклис, в който приютили аязмото. Построили и три стаи за поклонници. Макар и без монаси, манастирът бил възстановен под името „Св.Марина“.
Около 1950 г. в него постъпила първата монахиня Текла. Тя починала през 1960 г. и за манастира настъпили трудни години. Тогавашната власт не гледала с добро око на манастира. Наплашени от постоянните заплахи, поклонниците започнали да се отдръпват. Светата обител започнала да се руши. Иманяри започнали да търсят съкровища. Постепенно изворът бил затрупан, а параклисът – полуразрушен.
Едва през 1991 г. възникнала идеята за възстановяване на манастира. Бил разкрит изворът, над който издигнали нов параклис. Била построена и малка сграда. Всяка година на храмовия празник на 17 юли се стичат множество богомолци от близо и далеч. Малката жилищна сграда на манастира била построена рез 90-те години на 20 в. В момента се строят нови жилищни сгради за поклонници.
Легендата за св. Марина: Девойката Марина била дъщеря на езически жрец от Антиохия. Тя била възпитана от баща си в идолопоклонство, но когато навършила 12 години от пътуващ проповедник научила за Христос и пламенно повярвала в него. Много искала да се покръсти, но все не успявала да намери човек, който да го направи. Когато баща й научил за нейната вяра, станал пръв неин гонител и мъчител. Едва 16-годишна Марина била подложена на жестоки мъчения от местния управител и на 17 юли била посечена. Днес на този ден се чества нейния празник.
Сяновския манастир „Св. Марина“ е действащ, но без монаси. Интересното в него е лечебното му аязмо, което е единственото действащо в Добруджа. Всяка година на храмовия празник (17 юли), в манастира се стичат множество богомолци от цялата страна, са да се докоснат до лековитата вода на извора.
Старо предание разказва, че наблизо се намирал град, наречен Паскаля, от който е останало името на местността „Паскалъка“. До града имало три манастира: „Св.Марина“, „Св.Никола“ и „Св.Мина“. В края на 14 в. при нахлуването на османците по тези места манастирите били разграбени и пожарени. Постепенно споменът за тях избледнял. Останала само легендата за чудотворен извор, при който някога се събирали хора за изцеление.
През 1911 г. аязмото бликнало отново и отвсякъде започнали да прииждат поклонници. Новината за извора се разнесла бързо и изворът бил каптиран. През 1943 г. енорийският свещеник на с.Сяново, отец Димитър, отслужил водосвет на извора и се измил с лековитата вода. Станало чудо – ревматизмът, от който страдал, бил излекуван.
Отец Димитър решил да възстанови манастира, за който разказвали местните легенди.Доростоло-Червенският митрополит Михаил дал разрешение на 16.10.1944 г. Основали комитет за събиране на дарения. През 1944-45 г. бил построен параклис, в който приютили аязмото. Построили и три стаи за поклонници. Макар и без монаси, манастирът бил възстановен под името „Св.Марина“.
Около 1950 г. в него постъпила първата монахиня Текла. Тя починала през 1960 г. и за манастира настъпили трудни години. Тогавашната власт не гледала с добро око на манастира. Наплашени от постоянните заплахи, поклонниците започнали да се отдръпват. Светата обител започнала да се руши. Иманяри започнали да търсят съкровища. Постепенно изворът бил затрупан, а параклисът – полуразрушен.
Едва през 1991 г. възникнала идеята за възстановяване на манастира. Бил разкрит изворът, над който издигнали нов параклис. Била построена и малка сграда. Всяка година на храмовия празник на 17 юли се стичат множество богомолци от близо и далеч. Малката жилищна сграда на манастира била построена рез 90-те години на 20 в. В момента се строят нови жилищни сгради за поклонници.
Легендата за св. Марина: Девойката Марина била дъщеря на езически жрец от Антиохия. Тя била възпитана от баща си в идолопоклонство, но когато навършила 12 години от пътуващ проповедник научила за Христос и пламенно повярвала в него. Много искала да се покръсти, но все не успявала да намери човек, който да го направи. Когато баща й научил за нейната вяра, станал пръв неин гонител и мъчител. Едва 16-годишна Марина била подложена на жестоки мъчения от местния управител и на 17 юли била посечена. Днес на този ден се чества нейния празник.
Print
3