Тюрбе на Сабри Хюсеин – Софта боба теке – храм на Алиани
(1 гласували, средно: 5,00 от 5)
Loading...
Сабри Хюсеин е накшбендски шейх, живял от края на ХVІІІ до средата на ХІХ в. Тюрбето е построено около средата на ХІХ в. върху терасовиден терен и представлява осмоъгълно пространство с полусферично куполно покритие. Осемте ъгъла на пространството преминават в купола, който завършва без отвор на върха си, стените на постройките са масивни, изградени с камъни, а прозорците – с железни решетки.
Гроб на алиани – на Софта боба. Наследствена гробница на семейството на Софта боба, разположена на 3 дка. Софта боба е роден в Бухара. Отива да учи в Истанбул. Бил е дервиш. Изпращат го като духовен учител в земите на Тутракан.
Погребан е в двора на Софта боба теке. По-късно се изгражда и самото теке. От Софта боба са останали и дълго време съхранявани различни вещи – носии, конни такъми, брадвичка, доспехи, метален шлем и други, които обаче в последните години са откраднати, главно от иманяри. Заради свличащата се почва текето се руши и постоянно укрепва с камъни. Често камъните са намирани разхвърляни от иманяри, търсещи под тях злато.
Текето се поддържа от наследници на Софта боба, които отглеждат в двора му кайсии и сливи, които продават, както и ракията, произведена от плодовете.
На това място идват на поклонение представители на алиани от околни села и градове – Бисерци, Мъдрево, Севар, Преславци, Дулово, както и от самия град Тутракан, и от чужбина – Италия, Япония.Идват, палят свещи, молят се. Идват заради силата на Софта боба, който е избран за първия вожд на алианите.
Идват през летните месеци, от май – като се затопли времето и може да се стои на открито. Идват и колят животни (агнета) за здраве. Раздават на близки, комшии – ядат и си отиват, не остават да пренощуват в града. Преди години са носили и подаръци – кърпи, свещи; през последните години рядко носят подаръци.
Свещи се палят в два дни от седмицата. И млади, и стари вярват в силата на молитвите и свещите. Молят се за здраве, за забременяване, за желания, когато искат нещо определено да им се случи.
Някои от местните хора вярват, че Софта боба е в техните къщи. Медине Али Аязар разказва, че той живее в тяхното мазе и обича да е чисто. Затова семейството чисти навсякъде и дори, като пере, не хвърля мръсната вода къде да е, а само в ямата. Медине разбира, че Софта боба е при тях по това, че чува чукане по прозорците, по вратите. Той често сънува Софта боба като старец или като млада жена булка.
Мнозина разказват за това как Софта баба се явява в техните сънища. Вярват, че той се явява на всеки в различен вид. Ремзие Елма Али споделя, че го сънува като възрастен мъж, усеща, когато я докосва по лицето или когато ходи из стаите в горния етаж на къщата й. А Рабие Яман, която гледа на карти и на кафе, а също се занимава и с лечителство, твърди, че е получила дарбата и силата си от Софта боба. И че той й казва това, което тя вижда. Той й дава знак винаги, когато нещо ще се случи.
Не са много българите, които знаят за съществуването на алианите – затворена религиозна общност, чиито предци били разпръснати преди векове по земите на днешна България, Турция, Македония, Албания, Босна и из Близкия изток. У нас ги има от поне 500 години. Днес в България живеят около 50 000 души, които се самоопределят като алиани – главно в районите на Лудогорието и Източните Родопи. Непризнаването на религията им за официална е основната причина за тяхната затвореност – а тя наистина ги отличава.
Макар да се числят към изповядващите мюсюлманство, алианите практикуват самобитна съвкупност от мистичен суфизъм, характерни за шиитския ислям разбирания и езически ритуали, запазили се от времето на тюркменския шаманизъм. Наред с другото религията им е една от най-толерантните по света.
„Нашите тюркски предци почитали духовете на водата, камъка, дърветата и вятъра. Прекланяли се пред слънцето, луната и звездите като проявления на Бог. Духовните им водачи били шамани“ –обяснява Мухарем Алиосман от село Звиница, ръководител на читалището и изследовател.
Тюрките, за които той говори, били обединени в номадски племенни общности. Между XI и XIV в. част от тях се преселват от Централна в Мала Азия и Близкия изток. Навлизайки в пределите на мюсюлманския свят, те приемат вярата му. Сред тях постепенно се формира т.нар. народен ислям, съхранил традиции и вярвания от шаманизма. Към XIII–XVI в. в този конгломерат се вливат и основни идеи от шиизма, единия от двата големи клона на мюсюлманството. Освен пророка Мохамед шиитите почитат и Али ибн Абу Талиб, негов братовчед и зет. Приемат Али за пръв от 12-те имами, преки наследници на Мохамед и просветлени личности, притежаващи божественото познание и разбиращи не само външната, но и скритата, езотеричната страна на учението. Алианите се наричат и алевии. И двете названия са свързани с Али. Определят се още като къзълбаши, т.е. „червеноглави“ заради червените ленти, които носели на чалмите си в миналото.
Честите конфликти на Османската империя с шиитски Иран станали причина за жестоко преследване на пограничните с Иран и на анадолските алевии, а по времето на султан Селим І (1467 – 1520) става и заточението на много алиани в Североизточна България. Още в Иран сред алевиите трайно основоположника на шиитския ислям Али. В разказите им се твърди, че след понесено поражение от пророка Мохамед, Али се отдалечил от полесражението ранен в главата (според друга версия бил с червена шапка), а противниците му крещели след него “Дръжте Червеноглавия (къзълбаш)”. Къзълбаши се наричали тюркските номадски племена в Североизточен Иран, където през Средновековието шиитският ислям (алианство) бил официална религия. Те били и в основата на философската и морално-етичната система на мистичен орден, основан от Хаджи Бекташ Вели /ХVв./. Основен принцип на ордена е социална справедливост, равенство на хората пред Бога, борба със злото и утвърждаване на добротата и братството. Сред заточениците в Северозападна България алиани, а също и посредством еничарите, които след отбиване на военната служба са заселвали тук, имало много последователи на бекташизма.
Print
3